Първа световна война - Битката при Вердюн

По време на Първата световна война през 1915 г. на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия. Ценралните сили страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от Антантата, и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната. Началник-щабът на главното командване на германската армия налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.Германското Върховно командване приема плана на Фланкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.

Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като “месомелачката”, през Първата световна война. То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.

Германското командване решава през 1916 годиа да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт. Според немското върховно командване задачата на вердюнския пробив е да "обезкръви противника", а именно като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го немски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби, това ще бъде битка за изтощение. Има хипотези че планът е изфабрикуван едва след поражението на немските сили, за повдигане на бойния дух.

На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест оръдия от състава на Трета немска армия.

От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резултат, те завладяват опорните точки форт Думон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на Кронпринца, със своите 12 дивизии  постига нови успехи, превземат се фортовете Во, Тимон, Сувил, самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Флакенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома, без тези сили армията, атакуваща Вердюн е обречена на поражение.

Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към "обходните маньоври",  които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се, и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията на Западния фронт се устновяват отново позиционните военни действия, както ще си остане почти до самия край на войната, когато на 15 юли 1918 година генерал Фош преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.

Автор: Тони